събота, 14 декември 2013 г.

МОМЧЕТО СИ ОТИВА

Със сигурност навярно би могло
съдбата да намирам за щастлива.
Но счупи ми се цветното стъкло
и вече знам... Момчето си отива.

Не съм пробивен. Просто бях поет,
поставен в невъзможна перспектива.
Доколкото можах - вървях напред.
Но вече спрях... Момчето си отива.

Ръце протягах. Просих доброта.
Да просиш, казват, никога не бива.
Къде ти е достойнството, честта?
И аз не знам... Момчето си отива.

Не сложих на сергия нито стих.
Сърцето си научих да разлива.
Потърсих щедрост и не я открих.
Но идва ден... Момчето си отива.

Не го съдете. Беше романтик,
какъвто вече трудно се открива.
И вместо ласка, случи на плесник,
та затова... Момчето си отива.

И някога, когато този свят,
безумно смачка всяка съвест жива.
Спомнете си във ледения хлад
едно момче, което си отива...

(Тленен остатък)

Няма коментари:

Публикуване на коментар