вторник, 10 декември 2013 г.

БЪДИ МИ ПРИКАЗКА!

Бъди ми само приказка, в която
се случват невъзможните неща.
Да има царство - силно и богато
с една принцеса, спяща в самота.

Да тръгна аз към замък омагьосан,
обвит от чародейства и мъгли.
Човеци вкаменени да докосвам -
магията догде се развали.

Лицата бледи в миг да оживяват.
Слугите да ми шепнат: "Тя е там!
Покрита от вълшебство и забрава -
очаква устни да й вдъхнат плам..."

И изкачил се в приказната кула -
да видя теб, загърната с воал.
Застинала копнежно. С нежни скули.
Да чакаш принца във съня си бял.

Да те целуна и да си отида.
Не казвай, че така ще те боли...
Аз исках като чудо да те видя.
Все пак си само приказка, нали?

(Светулки в шепата)

Няма коментари:

Публикуване на коментар