петък, 20 декември 2013 г.

ЖИВОТЕ МОЙ!

Животе мой! Заричам те! Бъди!
Дори и да изглеждаш бита карта.
Не Ксеркс оставя паметни следи,
а пиката на Леонид от Спарта.

И триста да повярват в моя плам -
за тях съдбата всякак ще си струва.
Най-ценното от мене ще им дам -
това, с което вярата векува.

За битка стигат копие и щит.
Фалангата – от братство се изгражда.
В слова и дух дарявал бих честит
най-нужното за всеки глад и жажда.

Не искам много! Триста, Боже мой!
Отново Гедеон да Те прослави!
Победите свещени в Твоя бой
едва ли летописец ще забрави.

Дарил Си ме с най-острото перо,
щом даже меч пред него се прекършва.
Изсипвай от душата ми добро
и нека благостта Ти да не свършва.

Животе мой! Заричам те! Бъди!
Написаното – вечност да покрие!
И някога – сред ярките звезди -
сълзите ми вестител да изтрие.

(Птицата в теб)

Няма коментари:

Публикуване на коментар