четвъртък, 19 декември 2013 г.

В ТИШИНАТА

Помълчи и ослушай се! Тихо е!
Аз отново не бих те смутил.
Ще се връщам понякога в стихове,
без изобщо до теб да съм бил...

Ще те галя безплътна чрез думите -
да те имам, подобна на сън.
Ще си моето светло безумие,
като впит в самотата ми трън.

Ще обличам с одежди химерата -
гола, зъзнеща, стара мечта.
Да те гледам - до днес ненамерена,
като огнен печат на дланта.

Ще ти шепна, дори нетъгуваща,
всички думи от белия лист,
че си в нощите буря нахлуваща,
а през дните - омая от бриз.

Помълчи и ослушай се! Тихо е!
Аз оставих те бяла. Смутен.
И загърната в моите стихове -
помечтай си отново. За мен...

(Светулки в шепата)

Няма коментари:

Публикуване на коментар