Помълчи и ослушай се! Тихо е!
Аз отново не бих те смутил.
Ще се връщам понякога в стихове,
без изобщо до теб да съм бил...
Ще те галя безплътна чрез думите -
да те имам, подобна на сън.
Ще си моето светло безумие,
като впит в самотата ми трън.
Ще обличам с одежди химерата -
гола, зъзнеща, стара мечта.
Да те гледам - до днес ненамерена,
като огнен печат на дланта.
Ще ти шепна, дори нетъгуваща,
всички думи от белия лист,
че си в нощите буря нахлуваща,
а през дните - омая от бриз.
Помълчи и ослушай се! Тихо е!
Аз оставих те бяла. Смутен.
И загърната в моите стихове -
помечтай си отново. За мен...
(Светулки в шепата)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.