вторник, 10 декември 2013 г.

ЗАТВАРЯМ ТЕ, ГОДИНО!

Затварям те годино, като страница,
в която огън смеси се с вода.
Пожарите във мене непрестанни са
и ручей пълни моята следа.

Горях в любов, понякога разнищена,
на дребни щрихи, скъсани конци.
Изливах скръб, в сълзите ми отприщена,
подобно некролог... но за светци.

Намирах върхове и чисти пориви
в копнеж по някой бистър водопад.
Озъртах се в пресечни траектории -
на миг от челен сблъсък с непознат.

И все така обичаха се римите,
подобно млади влюбени в нощта.
Провалите простих си - непростимите,
дори да се заричах, че не ща...

Бях просто колело - нагоре, в стръмното...
До сетния, търкулнат в тебе ден.
И ето, ти сега си тръгваш в тъмното...
Честит и нов - напускам те смутен.

Секундите, без право на завръщане,
разделят ни... Но ти недей тъжи!
Тръгни си тихо, над шума на къщите...
Или във паметта ми продължи...

(Неиздъхнали спомени)

Няма коментари:

Публикуване на коментар