неделя, 15 декември 2013 г.

ЗАЩО ТЕ ПОМНЯ?

Защо те помни моето небе?
На залезите - изгреви дарила.
Червена роза с капчици ли бе,
или душа, сълзите си не скрила?

Защо те помни мраморът у мен?
През грапавия допир - нежно бяла.
Длетото на копнеж несподелен
нима ще те извае за раздяла?

Защо те помни куполът ми свят -
отвъд олтар лика ти да терзая?
Не си ли кръст от обич, непознат,
готов да ме разпъне, щом позная...

Защо те помня - извор пожелан,
ревниво пазен в късните ми стомни?
Красивата любов е сетен блян.
Дори да те забравя - той те помни.

(Неиздъхнали спомени)

Няма коментари:

Публикуване на коментар