петък, 20 декември 2013 г.

СЪЛЗИЦАТА ВЯРА

Нямам, бабо, пари да ти дам.
И на мен от оскъдност е свито.
Но ти казвам, до искреност прям,
че се свършва Господното жито.

Тая жетва от светли души,
що проточи се двадесет века -
съкрушени Христос утеши
на стеснената Своя пътека.

Той преведе ги, както овчар
малко стадо през урви избавя.
На Небето принесе ги в дар -
там, където Отец се прославя.

Ето, капчица вяра задръж!
От сърцето си в теб ще прелея!
Ако жадният моли за дъжд -
благодарен ще бъде за нея.

Малко семенце стига до плод.
С топла дума покълва утеха.
Много взеха ни в този живот,
но пък Господ кога ни отнеха?

Къшей хляб нека Той ти дари -
там, в горещата пещ на сърцето.
Нямам, бабо, в ръката пари,
но вестявам ти Дух от Небето!

Той от кризите страх не държи.
Не е стока с цена на пазара.
Тръгвай, бабо! И Богу кажи,
че ти стига сълзицата вяра...

(Бакърена паничка)

Няма коментари:

Публикуване на коментар