вторник, 3 декември 2013 г.

НЕ СЕГА, МОЙ ЖИВОТ!

Не сега, мой живот! Не сега
с пълни шепи възторга ще пия.
Има толкова много тъга...
Как от нея духа си да скрия?

Как да гледам човешката скръб,
без у мене да трепне перото?
Кой обръща на мъката гръб,
щом е толкова малко Доброто?

Ако свети в сърцето ми храм -
непременно ще бие камбана.
Зов-поезия в миг ще раздам
като ситна роса разпиляна.

Капка само един да теши -
като смисъл за лирата стига,
щом душа сред безпътни души
своя порив нагоре въздига.

Щом въздишката падне в пръстта,
като тежък товар от неволи,
и отворена с вяра уста
лъч-утеха от Бога измоли.

Не сега, мой живот! Не сега!
Нека свърши се дългата зима.
Иде пролет с надежда-дъга!
В нея нас по-добри ще ни има!

(Търсач на бисери)

Няма коментари:

Публикуване на коментар