петък, 6 декември 2013 г.

ОСТАВИ МИ СЛЕДА

Остави ми следа. Да те има.
Незабравена в мен. В мисълта.
Светъл образ от вечност незрима.
Жарък въглен, горящ в пепелта.

В невъзможните още сезони
нарисувай желани следи.
Като птица в разлистени клони
или диря в дъждовни бразди.

Да си спомням ръцете ти бели.
Вседокосвани с лунно сребро.
Всяка ласка в среднощни предели.
Всеки порив. И всяко добро.

И гласът ти, от буря извлечен,
през стъклата у мен да твори
оня смисъл - красиво далечен,
че неземната обич искри.

И се връща при мен. И остава.
Като изгрев над лумнала степ.
Остави ми следа. Незабрава...
Миг, преди да възкръсна за теб...

(Неиздъхнали спомени)

Няма коментари:

Публикуване на коментар