петък, 20 декември 2013 г.

ПАЗИ БОЖЕ СЛЯПО ДА ПРОГЛЕДА!

"Далече ли е, аго, Цариград?"
Тъй както виждам - доста е далеко!
Но близък се оказа оня ад,
за който ни напомняше Алеко.

И дядо Петко днес да би решил
за среща пак сина си да помоли -
изпъден ще въздъхне, и немил
сред хала на житейските неволи.

И не за консул по широкий свят,
но много по-наблизо да походи -
ще види някой бляскав депутат,
на който са му чужди вси несгоди.

Избраник уж, но с ледно бяла кръв.
Досущ Белокръвчанин, но без корен...
Поискал с големците да е пръв,
и с горните да си царува горен.

Поспри се дядо! Трепета удръж!
Не тръгвай да гориш от лоша сгледа!
Сълзите ти ще рукнат като дъжд
на тъжния ми стих по словореда.

Че всеки, който стигнал би до цар,
измъкнат от мизерната си ниша,
сърцето си продава на кантар
и злият дявол в думите му диша.

Вратата ще ти тръшне. Ослепял.
Безроден скот сред лъскави говеда.
Че в болката на бащината жал
не е възможно сляпо да прогледа...

(Възходът на падението)

Няма коментари:

Публикуване на коментар