четвъртък, 5 декември 2013 г.

СТИХ, НЕРАВЕН ОТ ТЪГА

Болката, която ме прочете,
като стих, неравен от тъга...
Лодка, не открила бреговете.
Буря, непревърната в дъга.

Пътникът без диря и посока.
Диоген - без бъчва и фенер.
Съвестта - изгризана до кокал.
Краят - нарисуван от безмер.

Царят с бутафорната корона.
Шутът със замръзналия смях.
Жертвата, издъхнала с пирона,
и кръвта, проливана за грях.

Ропотът, подобен на стихия.
Прошката в изстинали гърди.
Дребните монети от просия.
Нощите, лишени от звезди.

Стресът от стозвучната тирада
в името на святост без адрес.
Сивият Гаврош на барикада.
Утре - като миналото днес.

Още нестопени ледовете.
Отговори няма докога.
Болката, която ме прочете,
като стих, неравен от тъга.

(Точка на замръзване)

1 коментар:

  1. ПРЕКРАСНО ,АДМИРАЦИИ ВЕЛИКИ ПОЕТЕ!
    ЛИПСВАТ МИ ВАШИТЕ СТИХОВЕ И С МЪКА ГИ НАМИРАМ!БЪДЕТЕ ЗДРАВ И МНОГО ЩАСТЛИВ!

    ОтговорИзтриване