вторник, 24 декември 2013 г.

ИЗПИВАМ ТЕ В ДУШАТА СИ

Изпивам те в душата си, годино.
Не търся сладост в острия ти дъх.
Ти бе горчива, като старо вино.
И трудна беше, като стръмен връх.

В дванайсет глътки - месеци от болка.
В дванайсет стъпки - тъжни стъпала.
Не питах докога или доколко
ще имам сила в тези теглила.

Приех, че си ми чаша съдбоносна.
От Господ Бог поредният ми дял.
През тебе - старостта си да докосна.
Уж още млад, но вече посивял.

В дълбока бъчва времето източва,
пореден литър вяра и мечти.
И ето, че отново се започва -
ти капеш, а пък новата шурти.

И в този свят с премерено пиянство,
душите ни поглъщат скръб и жал.
Обречени от глътките на странство
и вечно недостигнат идеал.

Във виното е истината скрита.
И ще я видя - някъде отвъд,
когато след година неизпита
изчезнат глътки, върхове и път.

(Тленен остатък)

Няма коментари:

Публикуване на коментар