Огън по ръцете ти видях.
Нежен пламък, който ги изгаря.
Сам да ги докосна пожелах.
Пръстите си даже да опаря...
Водопад в очите ти открих.
Пръски от желания нескрити.
В струите му скоро влязъл бих –
даже покорен от дълбините.
Вятър във гласа ти зашумя.
Ураган, събран във тихи думи.
Бих го гонил по небе, земя –
за да бъде шепот помежду ни.
Блясък от сърцето ти плени
всичките ми мисли неродени.
Моля ти се, обич, остани!
Твоите стихии са във мене...
(Шарена палитра)
Няма коментари:
Публикуване на коментар