понеделник, 23 декември 2013 г.

СРЕДНОЩНА РИСУНКА

Студът те нарисува на прозореца.
Среднощна фея с рокля на звезди.
Една вълшебна, тиха безпризорница,
оставила в душата ми следи.

И аз, съня разлистил, като страница,
пристъпих до стъклото онемял.
Дали си ми съдбовната избраница,
която сам дори не бих избрал?

В декември ли да виждам чудотвореца
как с четката си вятърна свисти,
и в прозата на зъзнещите хорица
вълшебства от поезия шепти?

Или - до дни затворила кориците -
годината сбогуващо твори?
Загърбила гласа на синоптиците -
от сняг готова жар да разгори...

Не бе студът... А нощното ми взиране.
Дъхът, събудил остров от искри.
И с капчици, които нямат спиране,
любов те нарисува и изтри...

(Неиздъхнали спомени)

Няма коментари:

Публикуване на коментар