сряда, 18 декември 2013 г.

НЯМА ХАЙКА ЗА ВЪЛЦИ

Няма хайка за вълци. Те разкъсват навред.
Ту ограда прескачат. Ту се мушват под плет.
Тази злобна порода някой трябва да спре,
че е хищникът бодър... До когато умре.

Кремъклийка не гръмва. Кой да сложи капан?
Ту се мръкне. Ту съмва. Но духът е приспан.
И в разкъсано стадо се спотайва страхът.
Тежка, тъжна нерадост е под път, и над път.

Някой грее ракия. Друг посръбва първак.
Ще рече - в орисия гният хората пак.
От смълчаните псета - ни едно е за страж.
Черна мъко проклета! Що споходи ни дваж?

Жално стадото блее... Кой ще жегне в сърце?
Де е пастирят? Де е? С двете силни ръце.
Сам се топли на вълна и нарежда псувни.
А кръвникът погълна още десет овни.

Няма хайка за вълци. Само овчи души.
И в задушната кръчма се раята теши.
А по тъмната доба - след пореден отскок
изкопава им гроба хищен вълк-кръволок.

(Жълтици в дъбовата ракла)

Няма коментари:

Публикуване на коментар