четвъртък, 19 декември 2013 г.

САМО ТИ

Бях скиталец, замръкнал навън.
Само ти ми отвори вратата.
Одеало ми даде - за сън,
и легло - за покой на душата.

Само ти нагости ме със мед
и масло върху дъхава пита.
Та в глада си, от немощ обзет,
ядох сладко, до пълна насита.

Само ти ми притопли вода
и със нежност изми ми нозете.
А в сърцето ми нова звезда
ярко лумна и почна да свети.

Само ти ме целуна със жар
и в съня ми ме гледаше будна.
Моя обич - от Господа дар,
звездолика, вълшебна, пречудна.

На живота в студения ров,
в който хиляди тласка съдбата,
само ти ми остана, Любов -
утешителка чиста и свята!

(Шарена палитра)

Няма коментари:

Публикуване на коментар