петък, 6 декември 2013 г.

РАЗПАЛВАЙ МЕ!

Разпалвай ме, когато в утро смръзнало
слани отпиват сребърна роса,
а аз, ръце протегнал, търся възела
на нишките ни - дъх от чудеса.

Копнежа на зениците изстинали
с една усмивка палеща дари...
Дори мечтите в мен да са отминали -
отново с твоя глас ги покори.

На есен дървесата кършат пръчици
и с шума ги застилат - като дар.
Една искра след бури от разлъчване
превръща мигом болката в пожар.

Разпалвай ме! Горчив съм до прозиране.
Въздъхнат от мъгли и ветрове.
Под скрежа от несбъднато умиране
едно огнище твоя плам зове...

(Сбъднати предчувствия)

Няма коментари:

Публикуване на коментар