ДВАНАЙСЕТ ЮДИ

Прегръщали го. Хлебеца му яли.
Заклевали се в истинска любов.
Накрая - като дрипа го предали
и бутнали душата му във ров.

Измили се с вода. Благочестиво.
И тръгнали по пътя без вина.
Ридаел поруганият. Горчиво.
Но в отговор получил тишина.

Главата си навел, от жлъч оплюта.
Не искал да повярва, но уви...
Боляло го сърцето с болка люта,
и в спомените взело да кърви.

"Сгреших ли, Боже?" - рекъл той накрая
и в мъката се свлякъл на нозе.
"Раздадох всички дарове от Рая!
Един петак ръката ми не взе!

Растяха пред очите Ти чедата
със Твоите изсипани блага.
Защо така презряха Светлината
и хвърлиха душата ми в тъга?

Защо Небесна Вярност не дочаках
с венеца Ти, трънливо-величав,
и вместо на милувката на Яков
попаднах на петата на Исав?..."

"Защото там, в утробата, са двама!" -
дочул Гласа от блесналия свод.
Единият ще тръгне след измама,
а другият - ще ти дарява Плод.

И нека се душата ти не чуди
на тази орис от преляла скръб.
Исав се ражда днес в дванайсет Юди,
готови в миг да ти обърнат гръб.

Но ти удръж предателствата груби
и болката от всеки остър нож,
че Яков, Вярност Божия, се губи,
а мракът се въздига като нощ..."

Избавил се от ямата човекът.
Изтрил сълзите, светло утешен.
И тръгнал пак по вярната пътека
докрай да носи Кръста си, решен.

(Бакърена паничка)