петък, 20 декември 2013 г.

НАЙ-ТРУДНОТО

Предателят най-трудно си отива,
понеже дълго с болката гнети.
Жестоки думи - тръни и коприва
ужилват съкровените мечти.

Не съм го искал, за да го износя
подобно нож, до дръжката забит.
Ръце протегнал, искреност да прося -
надявах се така да съм честит.

Доброто сякаш в друг живот премина,
понеже този страшно оскотя.
Приятелите - вече са малцина.
Не са монети, за да ги пестя.

Отиват си изплашените птици
от есенното мое потекло,
а в погледа от хиляди зеници
надеждата ми удря на стъкло.

За кяр не ставам. Дразня келепира.
Стомахът от слова не е честит.
Неверният причини ми намира
от своя лицемерен реквизит.

Отивай си! Пореден, втори, трети...
От паяци въже не се плете.
Не съм от меркантилните поети,
които сноб купува да чете.

За дар са нужни две горещи шепи.
За нож в гърба - юмрукът е готов.
Не чуват глухи и не виждат слепи
плача на поруганата любов.

Предателят най-трудно си отива.
Дори и Юда бе обезсмъртен.
Щом Сам Христос отровата изпива
какво ли трябва да се случи с мен...

(Тленен остатък)

Няма коментари:

Публикуване на коментар