Какъв ли дар, красив, новогодишен
на всичките управници да дам?
Не искам да е евтин и излишен,
досущ като обелка от банан.
Но нека е вълшебно огледало,
в което трепва правда или грях.
И щом си го получат от начало -
за снимка да застана посред тях.
Елате вие, доблестни и честни,
най-праведни народни синове!
Ще бъдете навсякъде известни -
светците без вина и грехове!
И ангели светът ще ви нарича,
а Сам Христос обяд ще ви даде!
Защо не виждам никого да тича?
Къде сте вие, святите, къде?
Къде е съвестта ви, за да светне
в самото огледало като фар?
Нали без грях живяхте дълголетни
и Истина бе вашият кантар?
Уви! Останах с дар неподаряем.
Самото огледало се строши.
А вълците поискаха назаем
от злобата във грешните души.
(Хрониките български)
Няма коментари:
Публикуване на коментар