четвъртък, 5 декември 2013 г.

ВЪЗВРЪЩАЛЕЦ

Не се боя самотен да угасна
сред преспите на зимна самота.
Съдбата е по своему прекрасна,
дори и след последната черта.

Но даже - да речем, несправедлива -
тя следва своя смисъл провидян.
Животът идва. После си отива,
а всеки дъх е капка в океан.

Един се ражда, а пък друг умира.
Щафетата е родова. С Олимп.
А лаурата? Тя не се избира,
но каца на главите като нимб.

Една искрица в някой да разпаля
и огънят - след мен ще продължи.
Защо тогава края си да жаля
или несбъднат зов да ми тежи?

За колко време трепва из вълните
дори една оставена следа?
Безпаметна изчезва - като дните
в забравата на стълпове вода.

И само който търси - ще намери
това, което друг е подарил -
дори да са изгубени химери,
в които той е бил, или не бил...

Светът не е последната причина
на всичките се случили неща.
Преди от него сам да си замина
аз нищичко за себе си не ща.

Че сетния си праг като прекрача -
оттатък възвръщалец съм, нали?
Едва тогава нека да изплача
скръбта, която вече не боли...

(Търсач на бисери)

Няма коментари:

Публикуване на коментар