събота, 21 декември 2013 г.

В ДВАНАЙСЕТ БЕЗ ПЕТ

Този път ще откажа да слушам
онзи тост във дванайсет без пет,
че дойде ми лъжата до гуша
с лицемерния гнил етикет.

И шампанско не ще да разлея
за мерзавци, облечени с власт.
Да заливат екран с логорея
и да хвалят едното си "аз".

Няма смисъл един да се хили,
вдигнал чаша с мехурчета чест,
и за всичките яли и пили
да вещае успех и прогрес.

Че за него животът е песен,
но за други е леден кошмар.
Милостта и утехата - где са
в този евтин и жалък пиар?

За кого ще е светла, честита
тази Нова година - не знам.
Някой има блага до насита.
Друг умира - оставен и сам.

Фойерверките празнично блясват,
като мили и сладки лъжи.
После толкова бързо угасват -
да припомнят, че мракът тежи.

Те досущ си приличат със тоста...
Онзи тост във дванайсет без пет.
Аз отказвам! Не искам да прося
височайшия шумен привет!

Че на другият ден - изтрезнели
ще сме в същия трескав резон.
Ха, наздраве! Мечтите са смели!
А пък тостът е спукан балон.

(Възходът на падението)

Няма коментари:

Публикуване на коментар