“ЖИВА ДА НЕ БЯХ...”

Една и съща болка ни изгаря.
Един и същи най-първичен страх.
Старица плюе в пазва и повтаря:
"Безбожно скъпо! Жива да не бях!"

Тъй трудно в тази криза се живее.
Паричките - за пет буркана грах.
А зимъс като зафучи, завее...
Ега ти тока... Жива да не бях!

А бяха времена с мечти човешки.
Достигаше... В най-скромния ищах.
Доволно и за сметки, и за дрешки.
Но днес е страшно... Жива да не бях!

Бащице! Как напред да оцелея?
Назад - години... Всите издържах...
Дърва ли да си купя да се грея
или обувки? Жива да не бях!

Цените - бесни. Пълно е с джебчии.
Пред Бога вършат черния си грях.
От греяното винце ми се пие,
но ще преглътна... Жива да не бях!

Светът се срутва. Тъжно, битието...
Надеждите ми - всичките на прах.
На! Виж какво държа у портмонето!
Тъмней ми вече! Жива да не бях!"

Една и съща болка. Гилотина.
Един и същи сив човешки крах!
Живот и здраве! Днес и до година
все с тоя възглас: Жива да не бях!

(Хрониките български)