сряда, 4 декември 2013 г.

ВЯТЪРНА МОЛИТВА

Вятърът, обръгнал от неволи,
в полъх се превръща и трепти.
С моя дъх поискал да се моли -
вече е готов да прошепти.

С капки от дъждуващата есен
обичта ми той ще сподели -
жребият, в съдбовното принесен,
като кръст от слънчеви стрели.

В мокра орисия за номади
двамата ще скитаме в степта.
Той - с копнеж по бурни листопади,
аз - по неотворена врата.

И зовът ни, станал бяла птица,
чудото ще гони, окрилен.
Все едно дали е за светица
или есен в дъх неприютен.

Вятърно все още те мечтая,
есенна у моя свят да спреш -
за да вдъхна твоята омая,
миг преди да ме попари скреж.

(Отвара от въздишки)

Няма коментари:

Публикуване на коментар