четвъртък, 27 февруари 2014 г.

ЗА ЙОН, НИНЕВИЯ И ТИКВАТА

Една библейска случка ми навява
в сърцето лъч, подобен на кинжал.
Поуката - поука си остава,
дори като Адам да бих живял.

И сто живота някак да навърже
Творецът във човешката съдба -
те пак ще си отидат много бърже
в терзания, в падения, в борба.

Един пророк побягнал от Лицето
на Вечния и Свят Небесен Бог.
И в своя страх отплувал по морето,
да би избегнал жребия жесток.

Но ето, че във време твърде бурно
Гнева Свещен беглецът преживял.
От кораба нарочно бил катурнат
и в бездната зловеща полетял.

Дали по милост или за присъда
останал жив сред ужас страховит.
Решил отгоре Бог, че ще го бъде
и заповядал да го глътне кит.

Нататък... е историята ясна.
Три дена той в търбуха му лежал.
А после китът го изплюл на пясък,
в брега на Ниневийската печал.

И тръгнал Йон със Божието Слово
сред грешни непокаяни души.
"Покайте се!" - извикал той сурово -
"Градът ви скоро Бог ще разруши!"

Дочули го човеците изглежда.
И скоро прогласили скръбен пост.
"Дано показал би ни Той надежда,
след всичкото безчестие и злост.

Съдбата на Содома и Гомора
дано над нас сега не връхлети.
Че бяхме зверове! Не бяхме хора
и само Той могъл би да прости.

Ниневийо! Плачи сълзи горещи
за всичките си страшни грехове!
С какви ли язви черни и зловещи
Гнева Господен ще ни прикове?"

Смилил се Бог. И ужаса отвърнал.
Усмихнал се на ронещи сълзи.
Човеците с ръцете Си прегърнал.
Не искал вече да ги порази.

А гледал Йон, но някак без да свиква,
със толкова внезапния финал.
И в края на града, под едра тиква,
глава подпрял и в миг се умълчал.

"В Ниневия са всички опростени,
а аз не зная що да изрека.
И думите Му - огнени остени
сега вода са в моята ръка...

Една последна тиква засенява
лицето ми от журещата пещ.
И иска ми се, Господи, такава
и Ти от небеса да я съзреш..."

"Не, Йоне! Не такава я съзирам!
И тази тиква - с червей ще умре!
Да бях решил, че Правдата умира,
тя щеше да се чувства най-добре.

Не я жали! Изсъхнала е вече!
Не може да изпъква над пророк!
А времето й - всичкото изтече,
допуснато от Праведния Бог!"

Привърших... И духът си не терзая.
Ниневия спасена е, нали?
На всяка тиква ще й дойде краят,
и мене от това не ме боли...

(Бакърена паничка)

Няма коментари:

Публикуване на коментар