четвъртък, 27 февруари 2014 г.

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА НУЛАТА

Гордо пъчи се празната нула.
"Ах, дано пак царувам! Дано!"
Но дори с Вавилонската кула
тя не ще се превърне в едно.

Ще остане сред своето нищо.
Дупка. Вакуум. Липса на срам.
Глупостта си с боклук ще насища,
а позора ще счита за храм.

С други нули ще търси завера
за всеобщия нулев протест.
Днес - със повече нули от вчера.
Утре - с повече нули от днес.

Да задмине дори Калигула,
който сам се видял като бог -
тъй мечтае си кръглата нула,
неспособна на чест и урок.

Съберете се, буйстващи нули!
Иска нулата вашия глас!
Ако скоро я бихте надули
тя ще литне високо над вас...

Да ви бъде заветно светило.
От лъчите й - лаф подир лаф.
И отдолу да гледате мило
този нейн възход величав.

А пък стане ли празно в душите,
с умирачка и страшно тегло,
то дано чак тогава решите,
че пред нулата няма число.

(Възходът на падението)

Няма коментари:

Публикуване на коментар