"Държавата, това съм аз!"
«L'etat, c'est moi.» — Луи XIV
Душите на пределния трагизъм
с размътени в харизма сетива,
все още се сплотяват в организъм,
уви... с некоронясана глава.
Той може с пищни речи да ги води
и да им бъде златният тотем.
"Да го възпеем в стихове и оди!
За него, Краля, всинца да умрем!"
Тъй както пръстен восъка притиска
и там, в печата, гербът му лъщи,
така и на тълпите им се иска
у Краля лъч божествен да трещи.
Отвори ли уста - да засенява!
Повдигне ли ръката - да твори!
В едно да бъде Господ и държава!
А кихне ли - да завалят пари!
Душите на пределния трагизъм
ридаят в политическа печал.
Каква ти, за духа, по-страшна криза,
щом Кралят-Слънце се оказа крал...
(Хрониките български)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.