Като нимфа Любовта пристъпва.
Любопитна, искрена, пречиста.
И отново в топъл дъжд се къпя,
и редя куплетите-мъниста.
Зимата превръща се във есен.
Есента - във лято от жарави.
После нежна пролетна импресия
се разлистя в горските дъбрави.
Спомените - отлетели птици,
връщат се от юга на съдбата.
Чуруликат в моите зеници
и обратно се върти земята.
Като нимфа Любовта пристъпва -
всички чудеса събрала в длани.
И цъфти душата ми, напъпва
в цветове, отдавна невидяни!
(Шарена палитра)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.