четвъртък, 27 февруари 2014 г.

ЦАРЯТ Е ГОЛ

Не привиквай, приятелю, с мрака,
с този тъмен, зловещ произвол.
Само верният слух ще дочака
оня възглас, че царят е гол...

За да видиш сред празнична свита
как върви полудял властелин,
без да има един да го пита
що за глупост е сторил самин.

И защо му е още корона,
щом срамът му едва се търпи?
Голеничък - дете за мадона,
понакърмен, досущ да заспи...

Младенецът ли в себе си кае
или онзи библейски Адам?
Първородният грях ли желае,
щом го търси без никакъв срам?

Не, приятелю! Друга причина
има в тази наглед голота...
Всяка дреха е лист от смокиня -
осъзнатият зов на честта.

А нечестният всичко съблича -
дума, клетва, светиня, морал.
Своя дъх на измама обрича
да царува с отрепки от кал.

Та след толкова пози и роли,
над тълпите, по-слепи от тях,
дефилират поклонници, голи
в демонично-безродния грях...

Той им става честита клоака
и червясал от злото престол...
Не привиквай, приятелю, с мрака!
В него царят е винаги гол!

(Възходът на падението)

Няма коментари:

Публикуване на коментар