След зимата на скърби побелели
бъди ми пролет, подари ми цвят.
И мислите за теб, неразцъфтели,
от нежен полъх да се разцъфтят.
В усмивката ти нека вятър вее
най-топлите предчувствия за нас.
И погледът ми в твоя да изпее
капчуците на свършилия мраз.
Една стихия в жълто и зелено
да пъстри нека светлия ми ден.
И с нишките си пролетно вретено
лъчи да вплита между теб и мен.
След зимата на скърби побелели
светът от нов възторг да се роди.
Бъди ми пролет в цъфнали предели!
Най-истинската пролет ми бъди!
(Сбъдната вселена)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.