сряда, 5 февруари 2014 г.

НЕВИДИМА ЦЕДКА

В невидимата цедка на стените
изтича потъмнелият живот.
Еднакво сам през нощите и дните
престанах да копнея за възход.

И вече не въздишам за акорди
на някое щастливо тържество.
Не искам трон от себелюбна гордост,
ни скиптър бял, ни лаврово листо.

Главата ми не става за корона.
От тежка себорея ме сърби.
А всяка рана е самотен спомен,
несподелен от другите съдби.

Наметнал овехтяло одеало
в едничък смисъл търся топлина -
че черното изглежда да е бяло,
погледнато от другата страна.

От теглещата цедка на стените,
стопила част от тъжно битие.
В един портрет от утрото на дните
с невинната усмивка на дете.

(Тленен остатък)

Няма коментари:

Публикуване на коментар