сряда, 5 февруари 2014 г.

ТЪЖНА МОЛИТВА

Като тъжно шептяна молитва
се разстила пред мене снегът.
Бели думи в мечтите ми скитат.
Бяла обич напомня ми кът.

И не искам, дори и случайно,
в бели стъпки да видя следи.
Пак те мисля, но някак си тайно.
Пак те спомням под топли звезди.

Любовта ми е стар летописец
и в косите ми пише с перо.
Бих извикал навярно: Върни се
и леда превърни във сребро!

Този сняг нека в дъжд се обърне -
като пролет след зимния хлад.
Скърцат стъпки. Треперя посърнал.
А молитвата? Тя е за цвят...

(Точка на замръзване)

Няма коментари:

Публикуване на коментар