РАЗБИТО СЪРЦЕ

Сърцето ми разбито е. Посърна.
Разпалвах огън. В пламъци горях.
Но времето назад не ще се върне,
а своя път отдавна го избрах.

Не исках да слугувам на къртици,
доволни в изобилната си пръст.
Друг беше вдъхновеният ми прицел
и друга - неизречената мъст.

Най-страшни са веригите на роба,
които той привижда като храм
и пълни си сърдечната утроба
с ракия, вино, хлебец и салам.

С псувни и кеф живота си нарежда
и щрака с пръсти в чалга и кючек.
Каква ти тук възвишена надежда?
Каква ти светла песен за човек?

Отпускам вече жили уморени.
Сърцето ми ранено е. Кърви.
Заспал е днес народът възродени
и в тъмното си минало върви.

Опъва му юздата. Пак го яха
нахъсания с его господар.
А думите ми, гдето се посяха,
са пепел от несбъднатата жар.

Сърцето ми разбито е. Посърна.
Изпих горчива кана със пелин.
Дано при Бога скоро да се върна,
че в мъката усещам се самин...
Амин!

(Хрониките български)