Може би си дивна синева,
никога от птица нелетяна.
Може би си стръкче от трева,
от което гали ме покана.
Може би си пламналата ръж,
задържала слънцето в зрънцата.
Може би си утринният дъжд
с любовта неземна на росата.
Може би това си ти за мен –
всяко чудо с форма причудлива.
Чудодейна в свят несъвършен.
Скрита вечност - за да те откривам.
(Шарена палитра)
Няма коментари:
Публикуване на коментар