понеделник, 6 януари 2014 г.

СБЪДНАТА ВСЕЛЕНА

Когато след премеждия и лутане
открия твоя поглед върху мен...
Когато спрат секундите, минутите,
а допирът ми в теб напомня ден...

Когато невъзможните поверия
се сбъднат в дъх и поглед, като стон...
Когато, стъпил в райските преддверия,
узная, че душата ти е трон...

Когато блян и порив неизричани
в две думи търсят смисъла си свят...
Когато сме въжета от привличане,
а чувството над нас е водопад...

Когато от самотни междупръстия
ръцете станат вплетени от зов...
Когато си измолено-прекръстена
едничка моя търсена любов...

Когато вечността намери пристана
за своите притихнали вълни...
Когато си ми книга, непрелистена,
а в нея от поезия звъни...

Когато радостта, неутолената,
искрите ми превърне на заря -
тогава нека сбъдне се вселената,
която не успях да ти даря...

(Сбъдната вселена)

Няма коментари:

Публикуване на коментар