неделя, 19 януари 2014 г.

ПОТЪВАЙ ВДЪН ЗЕМЯ!

С лукавия не сядам на комар.
Не смятайте, че отказът е право.
Търкулне ли се властният му зар -
мнозина дърпа и обвързва здраво.

А после - като кукла на конци
плененият сърцето си обрича.
Да бъде жив мъртвец сред мъртъвци
и някак си смъртта да му прилича.

Не бих попитал Гьоте за това -
как точно Мефистофел съблазнява,
но стига ми, че моята глава
венец от тръни не смени за слава.

Че няма даже за едничък миг
да шепна зов сред демоничен хаос.
И в ноктите на древния циник
не ще да бъда ученият Фауст.

Защо ли? Ами аз си падам прост
и дивно ме владее простотата.
Абсента на лукавия си гост
не бих отпил за никаква заплата.

Той в пръстите си договор държи,
но без печат от капка Кръв Христова...
"...Поглъщай с тръпка моите лъжи!
И устните облизвай от отрова!

Аз мога този свят да ти даря.
Да стана твоят ореол, енигма.
Бъди ми гвоздей! С тебе да горя
във дупките на Божията стигма..."

Не, дяволе! Проклетият ти зар
не искам за съдба и лудост сляпа.
Превърнал си света на бит-пазар
и гнусният в сергията ти зяпа.

Дори да си на властниците цар,
в харизмата от подлост и измама -
със тебе аз не сядам на комар!
Потъвай вдън земя, и да те няма!

(Бакърена паничка)

Няма коментари:

Публикуване на коментар