сряда, 8 януари 2014 г.

ГОРЕСТ

Вървял ли си с притворени очи,
когато този свят, до гнет бездушен,
опитва всичко в теб да помрачи,
и в лютия си дим да го опуши?

Подобно призрак, сам, неприпознат,
усещал ли си как кънти стената,
когато не допускаш нечий хлад
с най-острите бодежи на злината?

И кой да би до тебе повървял,
освен едната сянка - спътник верен,
която ще те следва в гъста кал,
дори до връх, самотно покатерен?

Оставил по пътеката следа
и няколко трошици - за врабеца,
ще търсиш ли заветна свобода,
разкъсван между злия и светеца?

Събудиш ли се - кръста понеси,
дори и от съня да е измолен.
Голгота твоя дух ще ороси,
за вярата, и смисъла ти волен.

И даже самотата да крещи
в пелина на изпитата ти орис,
бъди уверен в смисленото ти,
че горното заплаща се със горест.

(Птицата в теб)

Няма коментари:

Публикуване на коментар