неделя, 19 януари 2014 г.

ГОРЧИВ ПЕЛИН

Недей да се оплакваш, брат!
На всички вече ни е тежко.
А трябва ни на този свят
поне един хитрец Андрешко.

Когато тръшне ни беда -
туй данъци, цени, налози -
с конете - мили господа -
той бирник нека да повози.

Сред гъстата и блатна кал
в студена нощ да го остави,
че тръгнал е - изедник цял
животът ни на ад да прави.

Един Андрешко, братко мой!
Една присъда по човешки.
Сълзите станаха порой
да плащаме за чужди грешки.

И все дебели вратове
от грош бедняшки лой да мажат.
За тези техни грехове
веднъж поне да се накажат.

Позор да ги петни, позор!
А не да се измъкват сухи...
Но как слепец намира взор
или пък звук душите глухи?

Затъва в кално битие
народецът, търпял хомота,
и ще го грабят зверове
за не един, но сто живота.

Горчи ни днес Елин Пелин.
И сладко няма как бъде,
щом мъката е исполин
от неизпълнени присъди.

(Възходът на падението)

Няма коментари:

Публикуване на коментар