Сигурно е време да потъна
като кръст, в морето изтърван.
Сън не станах на света безсънен.
Блян не бях на хората без блян.
Угнетен от тъжна безпосочност,
вързала еднаквите души,
станах тяхна плашеща нарочност -
кръстът, който скверното руши.
Плашещата жертва на Голгота,
призовала всички към Исус.
Дарът, нямащ нужда от банкнота.
Смутът и низвергнатият трус.
Дъното зове ме с гласовете
на светци, потънали без страх.
Вече нямат смисъл бреговете,
разменили вечното за прах.
Гнусният със съвести търгува
и купува вяра и талант.
Кръст съм. За света му аз не струвам,
даже да блестя като брилянт.
Сигурно е време да потъна.
Жертвата ми този свят не ще.
Идвай мое благодатно дъно,
чисто като поглед на дете!...
(Птицата в теб)
Няма коментари:
Публикуване на коментар