УТОПИЯ

Светът отново ще се сътвори,
когато на мечтите дойде краят.
Небесен дух пред теб ще озари
земя, в която пориви играят.

Един възторг от птици и треви.
Любов, родена в шарки многоцветни.
Дъга ли е? Сама ще те лови
и в твоя поглед нежна ще просветне.

Мирът ти ще е плискащ водопад,
от който шепне лик неразцелуван.
Ще пиеш светлина и благодат
в живот неизживян и несънуван.

На люлка от изплетени лъчи
уханен вятър ще те залюлее.
Недей ме пита. Просто помълчи.
И аз не зная този свят къде е.

Утопия навярно. Свят копнеж.
Дори мираж над пламналите дюни.
А може би го има... Ако спреш
и лъч жадуван трепне помежду ни.

(Сбъднати предчувствия)