събота, 4 януари 2014 г.

ПОЕТ

Аз не съм политик, а поет.
Мога тъжни сълзи да пролея.
Да изплача човешкия гнет
и душите със стих да милея.

Мразя всяко удобно кресло,
на което простакът царува.
Наскърбява душата ми зло,
но в утеха перото си струва.

На подлец не поднасям цветя,
нито кърша гърба си бичуван.
Дълг и искреност трудно пестя,
ако ще и превратно тълкуван.

За пари не написвам и ред.
С бесове на белот не играя.
Даже пътят мизерен и клет
да измъчва духа ми до края.

Ще се случвам - ни в клин, ни в ръкав.
Рафаело, платно с драскотина...
Да беснеят критици от гняв,
че развалям едната картина.

Няма сделка. Отказвам рушвет.
Бог не ме е родил на сергия.
Аз не съм политик, а поет,
и скръбта си докрай ще изпия.

(Тленен остатък)

Няма коментари:

Публикуване на коментар