Не ви признавам, лъскави величия!
Не ще ви бъда роб на колене!
Тъй много са бруталните различия,
а прилика да имаше поне...
Един решил, че в "аз-а" му е славата,
от гордост сатанинска да смърди,
че в него са законът, и държавата,
а смаяните свалят му звезди.
Друг - мазна мижитурка в настъпление,
ухилено по стълбата търчи.
И уж посочва пътя накъде ни е,
но слепи са му празните очи.
А третият - в подмолната къртичина
гризе, пресуква дърпани конци.
Властта, от памтивека заобичана,
не е за сиромаси и светци.
"Разделяй и владей!" е теоремата.
Спектакъл. Кукловоди. Параван.
Борби да стават долу, на арената.
Тълпата иска своя великан.
Покварата залага на лукавите.
Измамата - на евтино менте.
Отидоха по дяволите нравите,
а времето бодлива тел плете.
Не ви признавам, бляскави величия!
Под блясъка ви лепне черен мрак.
В една земя - опоскана и ничия,
Небето нека да ми бъде праг...
(Възходът на падението)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.