четвъртък, 23 януари 2014 г.

ИЗПОВЕД НА ОГЪНЯ

Светът не ми е сетната присъда,
макар че в него аз съм подсъдим.
Осъжда ме, но знам, че ще пребъда,
тъй както огън шепне в своя дим.

Едно кандило в мрака да запаля,
нарочено за пламъчен оброк,
сърцето ми отгоре ще погали
ръката на невидимия Бог.

Една зеница тихо да разплача
от болката, родена да люти -
ще бъде тя заветното петаче,
отворило ми райските врати.

Дори и леден вятър да се втурне
небесния ми плам да съкруши,
превърнал би ме той в стихия бурна
за не една, но хиляди души.

Не би могъл пожар да се потули.
И не Пилат, и не Синедрион -
но ада, през брожения и хули,
разтърсил би искрящият ми стон.

Светът не ми е сетната присъда,
макар да е последен ешафод.
Родих се да горя. И да пребъда.
Дори до смърт. С цената на живот.

(Птицата в теб)

Няма коментари:

Публикуване на коментар