"Вам се заповядва, племена, народи и езици, щото
когато чуете звука на тръбата, на свирката, на
арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на
всякакъв вид музика, да паднете та да се поклоните
на златния образ, който цар Навуходоносор е
поставил; а който не падне да се поклони, в същия
час ще бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ..."
(Даниил 3:4-6)
Отписвай ме, Навуходоносоре!
На образа ти аз не ставам роб!
Излъгал те е злият, че си горе!
От тебе лъха червейно на гроб...
Не златна тиква... Даже пирамида
да би си вдигнал да ме впечатлиш,
ще я заплюя и ще си отида...
Не съм ти стока! Ни алъш-вериш!
Додея ми от богове-ментета,
гледжосани от тлъстото си "аз".
Вмирисали са цялата планета
с покварата на светската си власт.
От образа ти винаги повръщам.
От гордите ти думи ме е гнус.
Не би ме сплашил погледът ти смръщен,
ни гневния ти крясък или трус.
Владей душите, Вечност не познали!
Пръстта е бол! Чакълът е навред!
До ада направи им магистрали!
Стани им бог! Бъди им и завет!
Харизмата ти евтина - позор е,
платена от дълбокия ти джоб!
Отписвай ме, Навуходоносоре!
На образа ти аз не ставам роб!
(Хрониките български)
Няма коментари:
Публикуване на коментар