неделя, 19 януари 2014 г.

ЕЛЕНОВА ПЪТЕКА

Не път широк духът ми сътвори.
По-скоро - лъкатушеща пътека.
Творецът иска връх да покори,
когато търси в себе си човека.

Извечното - през трепкащи лъчи
до изгрев или залез ще избяга.
Но как да го догоня със очи,
в които лепне съхнещата влага?

Ще бъда ли мечтател бързоног -
следовник на еленови копита?
За образ и подобие на Бог -
животът не напомня ли възхита?

За шепа дъжд и късче от скала
дали мечтата всякога си струва?
Тя даже век да чака би могла,
но кой ли там, по стръмното, векува?

Не става ли съдбата пътепис,
довършен от потомците на вяра?
Достигнах вече синята си вис...
Докоснах до сърцето си олтара.

Не път широк духът ми сътвори.
Върхът, по право, винаги е тесен.
Еленът, щом нозете умори,
превръща се на птица. И е песен.

(Птицата в теб)

Няма коментари:

Публикуване на коментар