Не се чудете! Сбъркан ми е кодът!
Ни в клин се вписвам, ни в ръкав вирея!
Раздадох се. Но някак си народът
не вдяна хич, че искам да го сгрея...
Не бих се борил страстно за витрина
или сергия в земни панаири.
С една утеха нека не изстина,
че жадният дъжда ми ще издири.
Че гладният жарта ми ще вечеря
от огъня, разпален със словата.
Къде сте, хора? Как да ви намеря?
Дали в пръстта или пък в синевата?
Един Завет свещено ме зарича
да не продам дори и запетайка.
Обича го душата ми, обича,
че той ми е съдба, баща и майка.
И даже на лавица да ме нямат
(какъв кошмар за клети графомани)
в искрите на извечния ми пламък
написаното дар ще си остане.
Било да бъда стъпкан и клеймосан
или проклинан гневно от мнозина -
аз болката от кръста си ще нося,
творил докрай поезия в пустиня.
Дори да ми приготвят ешафода -
така живях, така и ще живея!
Не се чудете! Сбъркан ми е кодът!
Ни в клин се вписвам! Ни в ръкав вирея!
(Птицата в теб)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.