събота, 4 януари 2014 г.

ИЗМРЪЗВАНЕ

Измръзнах. И не зная откъде
в живота ми дойдоха студовете.
Безумна скръб косите ми преде
и в бели нишки шепнат ледовете.

Загърнат в ямурлук от доброта,
опитвам с дъх да стопля самотата.
Да върна всички минали лета,
които са усмихвали душата.

Да спомня всеки покоряван връх.
Скалите му със ручеи течащи.
Опитвам се... Но в белия ми дъх
започва остра кашлица да дращи.

И в кърпата на тъжно потекло
задържам пак протеста си сподавен.
Животът е... каквото е било...
Дори да съм го изживял безславен.

Измръзнах. Вече зная откъде
студът, подобно вечност ме обгърна.
Летях високо. В сетното небе...
И няма как надолу да се върна.

(Тленен остатък)

Няма коментари:

Публикуване на коментар