Измръзнах. И не зная откъде
в живота ми дойдоха студовете.
Безумна скръб косите ми преде
и в бели нишки шепнат ледовете.
Загърнат в ямурлук от доброта,
опитвам с дъх да стопля самотата.
Да върна всички минали лета,
които са усмихвали душата.
Да спомня всеки покоряван връх.
Скалите му със ручеи течащи.
Опитвам се... Но в белия ми дъх
започва остра кашлица да дращи.
И в кърпата на тъжно потекло
задържам пак протеста си сподавен.
Животът е... каквото е било...
Дори да съм го изживял безславен.
Измръзнах. Вече зная откъде
студът, подобно вечност ме обгърна.
Летях високо. В сетното небе...
И няма как надолу да се върна.
(Тленен остатък)
Няма коментари:
Публикуване на коментар