неделя, 19 януари 2014 г.

ТЪЖНИЯТ ЗАЛЕЗ НА РОБА

Някой ден може залез да скрие
стихотворните мисли от мен.
И света тъмнина да обвие
под покрова си мрачно-студен.

А душите без лъч да се лутат,
ослепели в измама и злост,
без да спомнят, дори за минута,
че за тях се е разпнал Христос.

В дълго време от двадесет века
се изтекоха бездни с води.
Нечовешкото сграбчи човека,
а пък разума - бяс подлуди.

Святостта се превърна на кръпка.
Любовта остудя в ураган.
Съвестта като дрипа се стъпка
и правдивият бе поруган...

Този свят помрачен - не вещая.
Зъл вестител зове се зловещ.
Но пък вижда се в бъдното края,
щом презират най-малката свещ.

Щом кандилото гасне в прокоба
и клеймо за безбожния век -
идва тъжният залез на роба,
не поискал да бъде Човек.

(Бакърена паничка)

Няма коментари:

Публикуване на коментар