Защо ли сред объркан свят живея?
И мога ли да сложа в него ред?
Замръзва ли най-топлата идея,
когато тръгне да стопява лед?
Суетното се готви да векува,
а вечното се губи като миг.
Това на мен ли само ми се струва
или е щурм на дявола-циник?
Добрите хора вече са комети.
Тук-там проблясват в космоса си тих.
Да можеше от тях навред да свети.
Да бъдат те заветния ми стих...
Уви! На мимолетните престоли
царува лъст с корони от лъжи.
И даже в мир духът ми да се моли -
от болката душата ми тъжи.
И сякаш този жребий ми остана
с малцината в които се познах -
мехлем да бъда в живата им рана,
а за глада им - щедър сиромах.
(Тленен остатък)
Ясен Ведрин
Няма коментари:
Публикуване на коментар