Не падай в малодушие! Не бива!
Светлей в скръбта, където и да си.
Смъртта не може мъртви да убива,
когато Бог по дух ги възкреси.
За Кръст не ще намериш мераклии.
На тях им дай пиячка до зори.
Но никой няма твоя зов да пие.
И в твоя огън няма да гори.
Жали ги... Че са пътници в окови.
Въздишай ги за страшния им плен.
Че всеки като кърт земята рови
от земната си страст неутолен.
Петелът трети път изкукурига.
И злите - поругаха в теб Христос.
Не кукли на конци... а на верига,
окаяни в безмерната си злост.
Но ти не гледай яростта им дива.
Не трепвай даже мигли на око.
Не падай в малодушие! Не бива!
Че техен дял е долното горко.
Дори прекършен - полетът е вечен.
И вътре в теб - вестител ще лети.
А поривът ти, свято неизречен,
сам дякон Стефан ще ти прошепти.
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
Няма коментари:
Публикуване на коментар